Великден, Възкресение Христово

Великден или Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни. Това е денят, в който християните празнуват възкресението на своя Господ Исус Христос. Божият Син, който със смъртта си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението си дал надежда за живот след смъртта. В християнската религия на Възкресение (Великден) се чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.
 Празната гробница е видяна от Мария Магдалина, която отива с жените мироноски да посети гроба, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция. Исус Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите. Със сигурност няма православен християнин, който поне веднъж в живота си, да не се е замислял за изкупителната саможертва на Спасителя Иисус Христос. От евангелската история знаем, че Божият Син слиза на земята, приема плът, живее между хората, учи ги на любов и милосърдие, изцерява техните болки и немощи. Накрая се оставя да бъде заловен от юдейските първенци и да бъде осъден на най-позорната смърт за онова време – кръстната. Прикован към дървения кръст, на Голготския хълм, Той страда заради всички човеци живели на земята. За да ги изкупи от робството на греха и смъртта. Но никой не може да бъде спасен без неговото лично участие. Християнинът трябва да запише върху скрижалите на сърцето си Божия закон и да се стреми да го изпълнява. Той трябва винаги да помни, че е изкупен не със сребро или злато, а с нещо много по-ценно – с пречистата кръв на Христос. Това благочестиво настроение още повече се усеща в дните преди посрещането на най-големия празник – Възкресение Христово. Тъй като човешката душевност се състои от разум, чувство и воля, православната Църква е организирала богослужението си по такъв начин, че християните да участват в него с разума, чувствата и волята си.

Източната православна църква се съобразява с юлианския календар, а католическата църква - с григорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция - на Запад с католиците, на Изток с православните. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март - деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар, който изостава от астрономическото време, този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец. Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха и нетрябва да се празнува преди нея. Поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, затова и Великден променя датата си. Едно древно правило повелява Великден да не се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около нея и винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.Той продължава в три последователни дни, като датата е подвижна - в границите от 4 април до 8 май. Тя се определя ежегодно по специална таблица,съобразена с лунния календар. Подготовката за празника започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна и за всеки ден има опредени традиции, които християните трябва да спазват. Това е и последната седмица от Великия пост, продължаващ осем седмици. Според православната църква докато трае поста не трябва да се ядат храни от животински произход и също така са забранени развлеченията. Празнува се три дни. Сутринта на първия празничен ден се отслужва тържествена църковна служба. Пали се свещ и се носи да догори в дома. На празничната трапеза задължително се отговява (така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове. Всички се "чукат" с червени и шарени яйца за здравеи се месят козунаци, а на обяд на трапезата присъства агнешкото блюдо.

Великденската трапеза

На Великден се сервират зелени салати с репички и сварени яйца, супи от дреболии на птици, печено агнешко, сладка баница, козунаци, великденски курабии и др. Агнешко месо заема особено важно място на великденската трапеза. Свързва се с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението - символизира търпение, чистота, невинност, жертвоприношение. Християнската традиция представя Иисус като Божи агнец.

На Великден по традиция при повечето християни хората си обличат нови дрехи, което е символ на възраждането на новия живот през пролетта и на Възкресението. По католическа традиция кошница, пълна с хляб, сирене, шунка и други храни за Великденския обяд са се оставяли по време на утринната Великденска меса в църквата, за да се осветят. Тази традиция се е развила до сувенирни кошници, пълни с шоколадови яйца, бонбони, играчки и фигурки на зайци.

Великденски хляб

Великденския хляб се приготвя в събота на страстната неделя. Той носи най-разнообразни названия като великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Замесва се от стопанката на къщата, а по-рядко от най-старата жена в рода. Преди да започне тя се измива и преоблича с нови или чисти дрехи. Великденският хляб се приготвя задължително от пшеничено брашно, с нов квас забъркан на Велики четвъртък на страстната неделя, с мазнина и намазан с жълтък на яйце преди изпичане. По време на втасването му в тестото се поставя зеленина. Обредните хлябове задължително били три броя предназначени за празничната семейна трапеза, за кумовете и за девера и другите роднини на младата булка. Те са разнообразни по форма (кръгли, лирообразни, елипсовидни и др.) и са с различни шарки. Характерният елемент от украсата им са нечетен брой червени или бели яйца, които се поставят върху усуканото тесто преди изпичането му. Великденският хляб не се реже. Той винаги се разчупва на толкова парчета, колкото са хората на трапезата, включително и децата. Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVII век един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се омесват козунаци. У нас козунаците се приготвят след 1920г. Една от най – старите великденски традиции, е печенето на кифлички, с кръст от пудра захар отгоре. Тази традиция датира от край време. Съществуват редица поверия, свързани с тези традиционни кифлички – вярва се, че ако се пазят от единия Великден до другия – те ще донесат късмет на къщата. Използвали са се и като талисман, предпазващ моряците от корабокрушения. Окачвали ги над комина в кухнята. Така било сигурно, че всеки хляб, опечен в пещта, ще бъде перфектен.

Великденски яйца

Вековна традиция за празника е боядисването на яйца. Броят им зависи от броя на членовете на семейството, а в селата – и от броя на кокошките-носачки. Боядисвани са от 30-40 до 200 яйца. Традицията е установила това да става четвъртъk сутринта преди Великден и е било приоритет на най-старата жена в семейството, а украсяването се извършва от младите момичета и булки. Основната боя е била червената, но са употребявани и дуги цветове и комбинации. Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с боядисването на яйцата. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите ”Христос Възкръсна!”

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се ”лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него челото и бузките на децата за здраве. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък. В най-старо време яйцата са били боядисвани с помощта на сварени билки, с естествени ярки и чисти цветове: червени с риган, оранжево червени – с пръчици от смрадлика, зелени – с коприва, жълти – с орехи и кори от ябълка. Освен за членовете на семейството, яйца са боядисвани също за кумовете, за децата и за всеки гост, прекрачил прага на дома. За тях яйцата са украсявани с рисунки, геометрични фигури, с листенца, ваденки, с восък и други. Такива яйца са наричани парашки, писани яйца. Те не се ядат, с тях не се чукат. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината.

Великденският заек

През последните десетина години по магазини изобилстват шоколадови, керамични, захарни и плюшени фигурки на зайци като неизменен атрибут на Великденския празник. Възниква въпроса защо около шарените яйца по-често се рисува заек, отколкото например, кокошка с пилета.

Великденският заек има своя произход от пред – християнската наука за плодородието. Зайците, и по – точно дивите зайци, са символ на изобилието на пролетта.

От античността зайците са символ на луната, а първото пълнолуние след пролетното равноденствие, бележи и датата на Великден. Дивите зайци се раждат с отворени очи, докато питомните зайци се раждат слепи. Считало се е, че те никога не мигали и не си затваряли очите, и че са нощни създания, както и луната. Също така, те носят малките си един месец, преди да ги родят, както и на луната и е нужен един месец, за да достигне отново пълната си фаза.

Традицията на Великденския заек е от езически времена. Според една легенда, Великденският заек е бил в началото голяма красива птица, принадлежаща на саксонската богиня Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден). Един ден, тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца. По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие.