Благовещение (Благовец)

Именници: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел

Обредна трапеза: риба (печена или варена), шарена пита, лучник

В народния календар денят е известен като Благовец или "половин Великден", защото поверието гласи, че тогава долитат прелетните птици и известяват на хората благата вест за идващата пролет. Денят се свързва с окончателното пролетно пробуждане на природата.

Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да докоснат парче хляб или да пипнат пари в джоба си. Затова всички в тоя ден, преди да чуят кукувича песен, гледат да са нахранени, пара да имат в джобовете си и добро настроение на сърце, та ако ги закука кукувицата, да бъдат през цялата година сити, паралии и весели. На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, лошо ще го сполети.

Това е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: „Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!" А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, бързат с ръченика си три възелчета да свържат, като изричат с надежда: „Лястовичке, посестримке, какъвто ма земи, такъв нишан да ми туриш!" Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят за кадъв ще се омъжат: ако забележат кал по платното — дюлгерин ще да е женихът, хартийка ли намерят - даскал ще е...

По Благовец жените садят тикви, за да станат бели и благи, а бубарите турят в пазвите си бубено семе и гледат времето в този ден да е хубаво, за да е на хаир и добитата коприна през годината. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Стопаните присаждат плодните дръвчета, за да са благи, плашат овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли.

На този "благ" ден всяка рана заздравява много бързо. Ето защо именно днес се дупчат ушите на малките момиченца, за да сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден в горите излизат самодивите и самовилите. Затова на Благовец не се ходи сутрин рано за вода, за да не срещне човек самодива и да не се разболее.

Иманярите пък тачат Благовец, защото вярват, че където има закопано имане, в късна доба срещу Благовец парите излъчват син пламък над земята. Затова от полунощ до първи петли обикалят могили, пресъхнали кладенци и запустели места с надеждата да съзрат синия пламък, който ще ги дари с богатство.

Денят започва с почистване на къщата не само от ежедневния боклук, а от стари ненужни вехтории. Всичко се изнася на двора и преди изгрев се пали огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите и болестите през годината. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: “Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец” или: “Бягайте, змии, Благовец ще ви затисне” и др.

Децата прескачат огъня за здраве. За да не ги хапят змиите през лятото жените не шият ­- “да не ги дупчат змиите|, не месят хляб, че ще се “свие зъмя на него”, а момците си пърлят леко краката. Вярва се, че като "опушат" краката си, ще бъдат предпазени от змийските ухапвания. На този ден е добра поличба, ако откриеш и убиеш змия. Тялото й се оставя да съхне в плевнята, за да плаши други змии, а главата се прибира при другите лекарства в домашната "аптека", за да послужи при уплах и уроки. Подобна участ обаче не застрашава "ступана" или "сайбията" - старият домашен смок, пазителят на домашното огнище. На него се носи паничка от прясно издоено мляко, за да пази дом и челяд от отровни змии и други зли сили.

В Календара на християнската църква празникът е утвърден през VII в. На този ден, девет месеца преди рождеството на Христос, на Богородица се явява архангел Гавраил. Той и съобщава, че ще стане майка на сина на Бога. Тази хубава блага вест дава и наименованието на празника ­ Благовещение.