Една мълния опна жълтото си въже.
Тя го прескочи и по клокочещия гръм премина.
От балконите по нея валяха очи на мъже
и димеше от страст и възторг мократа й коприна.В синята мъгла на роклята жената вървеше гола –
виждаше се вятърът как тече през светлите й бедра.
И защо сравняват хубавата жена с топола,
и най-нелиричният между нас разбра.
Пороят на погледите спря пред оня жилищен вход,
в който угасна сънят ни горещ и лунен...
А мъжете наум псуваха щастливия идиот,
който ще я посрещне и ще забрави да я целуне.
Автор - Ивайло Балабанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар