Две лица

Призванието си не знам,
защо съм на света роден,
какво очаква да му дам,
та две лица живеят в мен.

Едното строго, деспотично
преследва все докрай целта,
а другото е поетично
и със чувствена душа.

Първото лице ми шепне:
никога не се предавай,
ако нещо в тебе трепне,
да трепне пак не го отставяй.

Второто лице пробужда
мойто пламенно сърце
и от страст то има нужда,
иначе ще се скове.

Двадесет и три години
съм на две лица във плен,
знам пътя е осеян с мини
но все напред съм устремен.

Автор - Кирил Пецев