При ъгъла на Младост 4,
където спира седем шест,
в обект с огромни параметри
на випуска отдавам чест.
Лейтенант аз днеска ставам,
слагам четири звезди
и затова сега са пълни,
с гордост моите очи.
Тез очи, с които гледах
в школата във Пазарджик,
тез очи, с които учих
до този час, до този миг.
Аз пазя спомени прекрасни
с моите колеги, с този град,
през курсантските години
всеки от тях ми бе и брат.
Не искам ВИПОНД да забравя
затуй му посветих и стих,
тук изградих се като личност,
тук себе си аз преоткрих.
Времената се променят,
с тях и характера дори,
но никога не ще забравя
своите курсантски дни.
Автор - Кирил Пецев
Няма коментари:
Публикуване на коментар